Прочетен: 7232 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 27.02.2007 08:28
Замисълът на "Другата България" на БТВи е да ни показва българи, имащи добър стандарт и зад граница, малко носталгия, малко предупреждание за тези, които хукват на запад и т.н. Нищо лошо. Гледам го с удоволствие...
Посоката на авторите на филма, ме кара да се замисля за другата България, в която живеят останалите 7 милиона души, този къс от света, в който хората избират как да живеят.
Какво мога да извадя от тази другата България, която все още се противи срещу себе си и не иска да живее по-добре.
В много страни на света климата е определил битието на хората. В Скандинавия, суровите климатични условия кара хората да бъдат работливи, иновативни, с вкус към красивия изчистен дизайн, те са чисти - физически и духовно и открити. В Африка, те са разглезени от слънцето, лесния начин на живот и нямат защитни сили. Там изживяват момента, пък после каквото стане. Африканците са щастливи, усмихнати хора.
От север към юг работливостта, иновацията и борбеността намаляват, за да дадат път на ленноста, безгрижието и мрачния свят на незнанието.
В този смисъл България е спесифично място, като цяло красива земя, в която се редуват сезони, които потискат душата на българина през зимата и след това я отпускат през лятото. Зимата тук не е накарала българина да работи целогодишно, той трупа зимнина и къта парички, за да изкара трудната зима покрай печката или в наше време до студения радиатор.
Това са неща, които не зависят от нас, но са оставили отпечатък върху измъченото лице на хората в някои балкански страни, в т.ч. и България.
По-големи щети върху масовото съзнание и култура обаче нанасят външни и вътрешни сили, плод на човешки действия и бездействия.
Българинът е жертва на историците. Всяка политическа върхушка формулира историята, така, както и изнася, но никога не казва истината. Той не познава своята история, каквато и да е тя, рядко помни дори и дядо си. В крайна сметка от историята лъха на национализъм и шовинизъм, които са пагубни в днешния свят без граници.
Родените в Солун, Кирил и Методий, откъсват завинаги България от света, съставяйки азбука, четмо и писмо, каквато няма по света. В 21-ви век, преди десетина дни в анкета българина поставя солунските братя сред великите българи. Съвсем добре осъзнавам каква ще бъде реакцията по този въпрос. Аз бих искала да разсъждаваме върху това, кое ни прави по-различни днес от хората в Европа и дали това е положително за нас, сега, когато ни трябва знание и комуникация със света.
Българинът е жертва на всички лоши неща, които се случват около ортодоксалната църква и последвалият го атеизъм. На тези, които ще скочат и тук, ще ги помоля да напишат имената на свещеника от тяхната епархия. Малцина ще разпознаят собствения си свещеник, раздвоен между грижите за хората (!) и ресторанта, който управлява. Някои ще го познаят само от екрана на "Стани богат". Днес се питаме защо не сме виждали народните представители сред нас. А някой да е виждал отец да посещава бедни хора и да им помага. Тази църква не е такава от днес. Тя е била същата и преди идването на комунистите на власт.
Това са само част от нещата в нашата България, избора на нашето общество. Аз бих искала да вярвам, че нещата са по-различни, че може да влияем повече на съдбата си, да бъдем като тези инакомислещи хора, в другата България, да помним миналото, но да гледаме в бъдещето.
Как да се държите ако общувате с прост и...
Да си припомним, кой е истинският ни вра...
27.02.2007 11:48
точка
В историята има много примери , за хора които са се наричали свещенници но са действали като противници на вярата си , както и такива които са били достойни вярващи.
Мисля , че е време ние като българи да се отърсим от манталитета на вечно онеправданите и от мелодраматизма си и да поемем отговорност за собственото си бъдеще и съдба.
Всеки народ има своите трудни и тежки моменти и изпитания , но ние не преставаме да се оплакваме и да търсим вина някъде извън нас.
27.02.2007 14:42
27.02.2007 17:43
Поздрави
И някой ден ще се върна в България завинаги. А иначе ще си ходя края на август. Но пак ще я напусна...
А религиозен никога не съм бил и не вярвам в църквата. Бог има, но е другаде...
- за азбуката - също, перфектно измислена, няма нужда да пишем като немците "ш" с три букви...
- за църквата, някой, ако не е видял тази вечер отец Любо да се бори за паричките, да гледа Нова ТВ. Оказа се, че да си свещеник, било професия. Симпатяга...
- благодаря на княз Борис, че не е избрал някоя по-южна религия...
- историците...а, да ! Първанов, добри момчета....
- е, аз така си мисля и не хвърлям фишеци...
- някой ден може и да измислим как да оползотворим тази енергия, да не отива на халост...
Лека :)))
Някой ден може да опиша някои случки тук за да стане по-ясно какво имам предвид.
saltriver, нямам нищо против да чуя за друга гледна точка. Имам предвид, че може би поръчково ни правят различни, за да имаме затруднения в комуникацията с другите около нас. Иначе защо толкова века германците си пишат sch, а не вземат нашето ш. Толкова ли е било трудно и ние да го пишем с трите букви. Нещата не стигат дотук. Комунистите пък решават да ни отделят от архаичния български, който е по-близо до сръбския и руския езици. И така всеки по-малко ни прави различни... Толкова различни, че да си говорим само на себе си...
Или въпросът по-скоро е: Защо трябва да си приличаме, за да се уважаваме?
Както и да е, намесих се спонтанно, без да целя нищо.
Бих поспорил, но в случая за мен е важно твоята гледна точка, а не да те убеждавам. :)
През тези години, другото четмо би ни интегрирало много повече с Европа, днес сме свидетели на ефекта от модерното мислене на един държавник като Ататюрк, какъв прогрес има в една мюсюлманска държава. Не е въпрос и само и изцяло в азбуката. Най-малкото което ще спечелим е да може да четем буквите, като пътуваме и да знаем за кое пристанище сме тръгнали...
saltriver, имаш добър нюх за хората. Иди до един пункт за вторични суровини, където продават хартия. Там нашите родители освен кашони, влачат и книгите, останали от дедите им и ги продават за по-малко от 10 ст. за килограм. Там може и да се срещнем, защото ми харесва да се докосвам до живота на хора, които дори не познавам, живели преди около 100 години. В тези книги ще намериш езика, за който говоря и ще го сравниш с днешния. На мен ми е добре, когато говоря с хората в Охрид и се разбираме, добре ми е когато намирам средства да говоря с хора от други държави. Безсилна съм, когато застана пред хубава книга или интернет и не мога да се справя с някой език. Знанието идва с отварянето към света, а не с изолацията...
А и да ти кажа не съм много по интеграцията аз. Утре китайците ще станат сила и ще минем на йероглифи ли?
За турците - не са се променили много. Това е единствената страна забранила издаването на "Малкият принц" :)
Политиците (а може би и обществото) имат нужда от кумири. Промиваха ни мозъците, че сме нещо велико, че сме дали нещо на света, а живеем в бедност и мизерия. Една Ирландия дръпна преди 15 години, благодарение на интеграцията си със света, но там има няколко много важни неща: общество, семейство, религия и език, който изиграват верния си ход в точното време. За Турция говориш така, защото не си бил в Иран. Там, без никой да кара хората, в дома си и в офисите, са си сложили портрета на Ататюрк и това говори как оценяват действията на този човек. Ако ти не си по интеграцията, там в Атланта, кой да е...Китайците и сега са сила, но се съобразяват с другите сили. И ние трябва да се интегрираме с другите близки по култура нам сили, ако не искаме да ни асимилират те и някои други амбиции. Днес една малка държава не може да живее изолирано.
И според мен няма смисъл да говорим за смяна на азбуката, но е добре да знаем, кое ни дава предимство днес и какви са нашите слабости. Тогава ще знаем, какво да предприемем...
Атланта е имигрантски град. повечето сме дошли от някъде, малко са местните. И всеки се гордее със собствената си култура. Интеграцията си е интеграция. Където и да съм работил, винаги е имало имигранти от цял свят. Имаше даже един от островите Фиджи. Но знаеш ли кое беше най-важно за мен в началото, когато беше най-трудно? В центъра на града, в даунтаун, има един олимпийски парк. Там има имената на Стефка Костадинова и други български шампиони от олимпийските игри тук през 1996. Аз дойдох тук 1998. И винаги ми е било приятно да се разходя там, сам или с някоя чужденка например... И да покажа именно че съм различен и че се гордея с това. Както американците се гордеят с тяхната си история, колкото и да е смешно кратка за нас. А за интеграцията - имам приятели от различни раси и култури. Например един от колегите ми е от Лаос, но израсъл в Алабама. Когато имаше нужда от кола му дадох пари назаем да си купи. После имах нещастието да вляза в болница и той беше един от първите които дойде да ме види и да предложи помощта си с каквото може. Това е за мен интеграцията, а не например какво мислят в белия дом за България.
Един интересен факт - на предишната ми работа, шефът ми беше "реднек" който не обичаше чужденците. Бяхме трима българи там и той ни наричаше "българската мафия" Но един ден дойде при мен и изказа учудването си, като прочел някакво проучване на ЦРУ в което пишело че в България 99% са грамотни. Да, казах му аз, но те пишат на български. Той каза - "Няма значение. Ще се учудиш колко американци не могат да говорят и пишат правилен английски. " За него нямаше значение че пишем на кирилица, щом можем да пишем и да говорим правилно на собствения си език.
Може би твоето включване идва да покаже как може да използваме дадеността, че няколко народа ползваме тази азбука и се разбираме, въпреки границите и това ни обединява.
Но токму примерот на Балканот го покажува спротивното т.е. дека историските услови и околности го определуваат и менталитетот на локалното население. Погледнете го Балканот пред 2.500 години, на пример, и денес. Лесно се согледува разликата; лулка на западната цивилизација или нејзино слепо црево? На тој фон, тешко дека некакви климатолошки интерпретации би звучеле убедливо. Парадоксално, но можеби денешната конфузија во која се наоѓа Балканот е резултат на премногу интензивното мешање на културите. Или, да го пaрафразирам Черчил, балканските народи имаат повеќе историја отколку што самите можат да ја консумираат.
Прав си, че "балканските народи имаат повеќе историја отколку што самите можат да ја консумираат", но само с консумация на история не се живее. Сега времената са динамични и за 15 години, някои страни извървяха дълъг път - гледайки напред. За това иде думата, да гледаме повече напред и да знаем кои са ни партньорите...