Днес реших да я изоставя. Ей така, да се отърва и повече да не я виждам. Поне за дълго. Дотегна ми от нея. Все недоволна, все намира кусури на обществото. Мрънка, а никой не я чува.
Какъв смисъл има да се недоволства. Хората са си щастливи. Тук някъде видях, че най-щастливите хора били тези в Бангладеш. Може и да се поспори. Съ сигурност има и други страни със щастливи хора...Бурунди, Бутан, Бенин, Бразилия, оказва се даже и България. Ами защо всички са с буквата Б. Дали тази буква има и други знаци около нас. Ами да, най-голямото развитие през последните години у нас получиха Банки, Бензиностанции, Безмитни магазини, а сега вече и Блоговете...
Та, да не се откъсвам много от темата. На хората им е добре и най-вече в блоговете. 
Тя постоя малко тук, запозна се с няколко интересни личности, проследи интересите на някои хора, както и интересите на големите играчи. Направи сравнение със споделеното от един приятел и се оказа, че контактите между членовете на блога твърде много си приличат на тези в играта табла, която се върти в интернет. Там като достигнеш до една високо ниво, вече не ти се играе с малките, те не ти носят точки, ти си губиш времето само. Няма значение дали си добър на табла или само ти е голяма устата.
Всъщност разбирам, че нейното място не е тук. Представям си как някаква анонимка идва и почва да ми ръси мъдри приказки, когато на мен нещата ми са в ред. 
Ако някой иска да каже нещо, да си каже имената, и да чуем какво му е мнението. Затова я зарязвам. Нека наистина да се почувства така, както едно изоставено и намерено дете от дома в Брацигово, за да почувства наистина нещата. Тогава може би ще намери по-силни думи да изрази това, което е изпитала сама в гората. Казвам ти довиждане, Rainy...